Archive for the ‘Język bułgarski’ Category

Mój wiersz przełożony na język bułgarski:
Мария Душка

Любов

не те видях
много дни

сега стоиш
пред мен
като море

стоя пред теб
невъоръжена

Автор: Мария Душка
Превод от полски: Ваня Ангелова

wersja polska:

MIŁOŚĆ

nie widziałam cię
wiele dni

stoisz teraz
naprzeciw mnie
jak morze

stoję przed tobą
bezbronna

Łyczezar Seliaszki, przełożył na język

bułgarski 17 moich wierszy z tomiku „Galeria świat”.

Łyczezar Seliaszki ukończył filologię bułgarską na Uniwersytecie
Sofijskim. Pracuje jako nauczyciel języka i literatury bułgarskiej.
Został laureatem orderu im. „Neofita Rylskiego” – najwyższej
nagrody w bułgarskim systemie edukacyjnym. Autor wielu
utworów publicystycznych, poetyckich i prozatorskich,
a także studium poświęconego twórczości bułgarskiego
poety Atanasa Dalczewa. Na język polski przełożył m.in.
wiersze Haliny Poświatowskiej, Doroty Koman i Beaty Zalot.

MARIA DUSZKA

WIERSZE

МАРИЯ ДУШКА

СТИХОТВОРЕНИЯ

GALERIA ŚWIAT

ГАЛЕРИЯ СВЯТ

 

снежинки

листа от дървета

– никой не ще се повтори

 

Бог е съвършен художник

 

 

*  * *

 

все така нищо не знаем

 

приличаме на спрели

на прага деца

 

 

*  * *

стоя до прозореца

отдавам се на пространството

задържам времето

 

 

*  * *

 

преди да те позная

вече обичах само

тази брезова гора

ливадата

тъмната свежа ивица на елшите

и нежния въздух над нас

 

достатъчно утоляваха

моята нужда

да обожавам нещо

 

а ти дойде

закри с тялото си дърветата

ливадата

 

и също като тях

със спокойствие и безгрижие

приемаш моята любов

 

 

*  *  *

 

първата любов

като светкавица

показва отвореното небе

 

след това за дълго идва
тъмнина

 

 

*  *  *

 

ТОВА, КОЕТО Е ГЛУПАВО

В ОЧИТЕ НА СВЕТА

 

селският малоумник

седи до гроба на майка си

 

обхванал с ръце коленeте си

и поклащайки се

повтаря:

мама е в земята

земята е в мама…

 

 

*  *  *

 

понякога завиждам

на кучето

което милваш

 

 

*  *  *

когато идва час да умрем

(макар по-рано сме говорили

че не си струва да се живее)

светът се изпълва с багри

и изразителни контури

както лятото през август

 

и всички мигове

които бяха

и които още биха могли да бъдат

изведнъж добиват значение и стойност

 

*  *  *

 

когато ме срещна

моят дом се изпълни

с невероятна тишина

 

слушахме смълчани предсказанието

„ще се събудим прегърнати…“

 

днес седим сред тревите

слушам твоя монолог

– най-хубавата поезия

която зная

 

близо до мен са

ръцете ти

и билките

 

далече пред нас са

градът

и децата които пускат хвърчила

„в пладнето на лятото…“

 

 

*  *  *

есента е потънала в дъжд и мъгла

 

ти не напускаш моите мисли

 

кротко потъвам

в твоите очи

в твоите длани

 

*  *  * (s. 49

 

майка ми ме е родила

за този свят

 

майка ми е добра

кротка

и праволинейна

като дете

 

не мога да й се сърдя

че ме е родила за този свят

 

Малин 1986

СЛЕД 20 ГОДИНИ

ПРЕБИВАВАНЕ В ШЕРАДЗ

 

неделен следобед

 

цъфтят акации и детелини

 

тяхното ухание ме пренася

в друго време и място

причинява ми болка

 

никога не ще бъда оттук

 

 

ЛЮБОВ

не съм те виждала много дни

 

сега стоиш

срещу мен

като море

 

стоя пред теб

беззащитна

 

 

*  *  *

 

търкалят се годините

закръглени и празни

 

очаквам няколкото летни дни

 

докосването на твоите устни

би трябвало да ми стигне

за следващата година

или завинаги

 

кръвта във вените ми

преминава

в очакване

пулсира

и ме обръща

натам където си ти

 

няма нищо по-хубаво

от твоите рамене

 

 

*  *  *

 

даде ми любов

като камък

като остър нож

 

даде ми любов

пълна със светлина и въздух

 

 

*  *  *

 

ден в пътуване

 

не отварям книгата

 

чета света

 

 

*  *  *

 

толкова пъти вече

се сбогувах с тази любов

 

засипваха я пожълтели листа

разделяше ни времето

като мъгла

 

някога през цялото лято

не успявахме да се намерим

и си мислехме

– нищо вече няма да ни спаси

 

но внезапно

падат от нас сухите листа

стопява се мъглата

 

сърцата ни отново летят високо

и любовта отново е зелена