Łyczezar Seliaszki, przełożył na język
bułgarski 17 moich wierszy z tomiku „Galeria świat”.
Łyczezar Seliaszki ukończył filologię bułgarską na Uniwersytecie
Sofijskim. Pracuje jako nauczyciel języka i literatury bułgarskiej.
Został laureatem orderu im. „Neofita Rylskiego” – najwyższej
nagrody w bułgarskim systemie edukacyjnym. Autor wielu
utworów publicystycznych, poetyckich i prozatorskich,
a także studium poświęconego twórczości bułgarskiego
poety Atanasa Dalczewa. Na język polski przełożył m.in.
wiersze Haliny Poświatowskiej, Doroty Koman i Beaty Zalot.
MARIA DUSZKA
WIERSZE
МАРИЯ ДУШКА
СТИХОТВОРЕНИЯ
GALERIA ŚWIAT
ГАЛЕРИЯ СВЯТ
снежинки
листа от дървета
– никой не ще се повтори
Бог е съвършен художник
* * *
все така нищо не знаем
приличаме на спрели
на прага деца
* * *
стоя до прозореца
отдавам се на пространството
задържам времето
* * *
преди да те позная
вече обичах само
тази брезова гора
ливадата
тъмната свежа ивица на елшите
и нежния въздух над нас
достатъчно утоляваха
моята нужда
да обожавам нещо
а ти дойде
закри с тялото си дърветата
ливадата
и също като тях
със спокойствие и безгрижие
приемаш моята любов
* * *
първата любов
като светкавица
показва отвореното небе
след това за дълго идва
тъмнина
* * *
ТОВА, КОЕТО Е ГЛУПАВО
В ОЧИТЕ НА СВЕТА
селският малоумник
седи до гроба на майка си
обхванал с ръце коленeте си
и поклащайки се
повтаря:
мама е в земята
земята е в мама…
* * *
понякога завиждам
на кучето
което милваш
* * *
когато идва час да умрем
(макар по-рано сме говорили
че не си струва да се живее)
светът се изпълва с багри
и изразителни контури
както лятото през август
и всички мигове
които бяха
и които още биха могли да бъдат
изведнъж добиват значение и стойност
* * *
когато ме срещна
моят дом се изпълни
с невероятна тишина
слушахме смълчани предсказанието
„ще се събудим прегърнати…“
днес седим сред тревите
слушам твоя монолог
– най-хубавата поезия
която зная
близо до мен са
ръцете ти
и билките
далече пред нас са
градът
и децата които пускат хвърчила
„в пладнето на лятото…“
* * *
есента е потънала в дъжд и мъгла
ти не напускаш моите мисли
кротко потъвам
в твоите очи
в твоите длани
* * * (s. 49
майка ми ме е родила
за този свят
майка ми е добра
кротка
и праволинейна
като дете
не мога да й се сърдя
че ме е родила за този свят
Малин 1986
СЛЕД 20 ГОДИНИ
ПРЕБИВАВАНЕ В ШЕРАДЗ
неделен следобед
цъфтят акации и детелини
тяхното ухание ме пренася
в друго време и място
причинява ми болка
никога не ще бъда оттук
ЛЮБОВ
не съм те виждала много дни
сега стоиш
срещу мен
като море
стоя пред теб
беззащитна
* * *
търкалят се годините
закръглени и празни
очаквам няколкото летни дни
докосването на твоите устни
би трябвало да ми стигне
за следващата година
или завинаги
кръвта във вените ми
преминава
в очакване
пулсира
и ме обръща
натам където си ти
няма нищо по-хубаво
от твоите рамене
* * *
даде ми любов
като камък
като остър нож
даде ми любов
пълна със светлина и въздух
* * *
ден в пътуване
не отварям книгата
чета света
* * *
толкова пъти вече
се сбогувах с тази любов
засипваха я пожълтели листа
разделяше ни времето
като мъгла
някога през цялото лято
не успявахме да се намерим
и си мислехме
– нищо вече няма да ни спаси
но внезапно
падат от нас сухите листа
стопява се мъглата
сърцата ни отново летят високо
и любовта отново е зелена